2
и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
3
и в четното, и в нечетното,
4
и в нощта, когато отминава!
5
Нима в това няма клетва за разумния?
6
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
7
и с ирамитите, имащи високи постройки,
8
подобни на които не бяха сътворени по земите,
9
и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
10
и с Фараона, владетеля на войските,
11
които безчинстваха из селищата
12
и множаха в тях развалата?
13
Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.
14
Твоят Господ надзирава.
15
И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
16
А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
17
Ала не! Вие не почитате сирака
18
и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
19
и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
20
И обичате богатството с голяма любов.
21
Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
22
и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,
23
и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
24
Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
25
В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,
26
и никой друг не ще оковава, както Той оковава.
28
завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!