1
Кълна се в Деня на възкресението.
2
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
3
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
4
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
5
Ала човек упорства в греха си
6
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
7
Тогава, когато погледът се заслепи
9
и слънцето, и луната се слеят,
10
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
12
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
13
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
14
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
15
дори да дава извинения.
16
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
17
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
18
И когато го четем, следвай неговото четене!
19
После неговото разясняване е Наша грижа.
20
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
21
и изоставяте отвъдния.
22
Едни лица в този Ден ще възсияят,
23
към своя Господ ще гледат,
24
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
25
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
26
А когато душата стигне гръкляна
27
и се рече: “Кой ще те избави?”,
28
и той се убеди, че [това] е раздялата,
29
и се преплете крак с крак -
30
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
Sonraki 10 ayet →