2
Бе ти низпослана Книга, за да предупредиш с нея и да е напомняне за вярващите, и нека в твоето сърце няма притеснение от нея!
3
Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други покровители! Как малко се поучавате!
4
И колко селища погубихме! Застигаше ги Нашето мъчение нощем или когато денем отдъхваха.
5
И зовът им, когато ги застигаше Нашето мъчение, бе единствено да кажат: “Наистина бяхме угнетители.”
6
Непременно ще разпитаме онези, при които отиде пратеник, и ще разпитаме изпратените.
7
И всичко ще им разкажем със знание. Ние не отсъстваме.
8
Мярката през този Ден ще е правдата. Чиито везни натежат - тези са сполучилите.
9
А чиито везни олекнат - тези са, които своите души са ощетили, защото погазваха Нашите знамения.
10
И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко сте признателни!
11
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
12
Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
13
Рече: “Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”
14
Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”
15
Рече: “Ти си сред отсрочените.”
16
Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.
17
После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”
18
Рече: “Излез от него порицан, прокуден! Който измежду тях те последва - Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.
19
А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”
20
Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.”
21
И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.”
22
И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?”
23
Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
24
Рече: “Напуснете - врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.”
25
Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”
26
О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите.
27
О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както извади вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите. Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. Ние сторихме сатаните покровители на неверниците.
28
И когато сторят скверност, казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”
29
Кажи: “Моят Господ повели справедливост. И всецяло се обръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията! Както ви е наченал, така и ще се завърнете.”
30
Едни Той напъти, а други заслужиха заблудата, защото взеха за покровители сатаните вместо Аллах и смятат, че са на правия път.
Sonraki 30 ayet →