1
Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия, Сведущия.
2
Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.
3
Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, - в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга, -
4
за да възнагради онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.”
5
А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, има унизително, болезнено мъчение.
6
И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.
7
И рекоха неверниците: “Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени?
8
Той лъжа ли за Аллах измисля, или пък е луд?” Ала не, които не вярват в отвъдния живот, те са в мъчението и в дълбокото заблуждение.
9
Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? Ако Ние пожелаем, ще накараме земята да ги погълне или ще спуснем върху тях отломки от небето. В това има знамение за всеки покайващ се раб.
10
И отдадохме на Дауд предпочитание от Нас: “О, планини, и вие, птици, възславяйте заедно с него [Аллах]!” И размекнахме за него желязото.
11
[И му рекохме]: “Направи широки ризници и ги оразмери! И вършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.”
12
И на Сулайман - вятъра... Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният - колкото месец. И разтопихме за него медта като извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците.
13
Правеха за него те каквото пожелае - светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.
14
И когато отсъдихме да умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели такова унизително мъчение.
15
За народа на Саба имаше знамение в неговата земя - две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!”
16
Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.
17
С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?
18
А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!”
19
Но те рекоха: “Господи, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.
20
И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те го последваха, освен една група от вярващите.
21
А той нямаше власт над тях, освен за да узнаем кой вярва в отвъдния живот и кой се съмнява в него. Над всяко нещо твоят Господ е пазител.
22
Кажи: “Призовете онези, за които твърдите, [че са богове] освен Аллах!” Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той сред тях помощник.
23
И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”
24
Кажи: “Кой ви дава препитание от небесата и от земята?” Кажи: “Аллах! Или ние сме на прав път, или в явна заблуда, или вие.”
25
Кажи: “Нито вие ще бъдете питани за нашите прегрешения, нито ние ще бъдем питани за вашите деяния.”
26
Кажи: “Ще ни събере нашият Господ, после ще отсъди справедливо между нас. Той е Отсъждащия, Всезнаещия.”
27
Кажи: “Покажете ми онези, които приобщихте за съдружници към Него!” Никак! Наистина само Той е Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.
28
И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.
29
И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
30
Кажи: “Обещан ви е Ден, който дори с миг нито ще забавите, нито ще ускорите.”
Sonraki 24 ayet →