2
[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3
Когато призова той своя Господ с таен зов,
4
рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5
И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6
който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7
“О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8
Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9
Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10
Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11
И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12
“О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13
и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14
и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15
Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16
И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17
И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18
Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19
Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20
Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21
Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22
И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23
И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24
И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25
И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26
И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27
И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28
О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29
И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30
Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
Sonraki 30 ayet →